Кой иска да бъде модерен главен изпълнителен директор?
Не толкоз от дълго време целите на шефа на обществено записана компания изглеждаха доста по-прости: управлявайте и разширявайте бизнеса задоволително дейно, с цел да спечелите прилична възвръщаемост за акционерите. Това може да е прекомерно розов взор към предишното. Но такива времена са отминали.
Помислете за чиниите, които актуалният основен изпълнителен шеф би трябвало да върти. Освен оправянето с геополитическата неустановеност, възходящата държавна регулация, високата инфлация и лихвените проценти, има възходящ популизъм, хакерски атаки и прогрес в изкуствения разсъдък. След това има ръководство на репутационния риск — в това число съблюдаване на сложни кодекси за ръководство — условия за откриване на информация и задължения за резистентност.
Хибридната работа води до различен набор от напън. А поддържането на личния състав стимулиран и предан единствено по себе си е работа на цялостен работен ден – от възнаграждаване и ръководство на оскъдните гении до превъзмогване на разделянето сред поколенията и взимане на решение по кое време да се ангажира обществено по противоречиви политически и обществени въпроси. Натискът е непрекъснат да се прави и споделя „ вярното “ нещо.
Главните изпълнителни шефове би трябвало да се оправят с всичко това, като в същото време се подлагат на доста по-внимателен надзор върху заплащането и държанието си на работното място и отвън него от чиновници, акционери, медиите и обществеността. От корпоративните водачи се чака да бъдат „ достоверни “ и уязвими, само че когато се вършат неточности, сметката е бърза. Шефовете на бизнеси, вариращи от BP, енергийната компания, до банката NatWest ненадейно напуснаха тази година.
Междувременно бордовете на шефовете постоянно не са готови да поучават по какъв начин да се изправят против това голям брой провокации. Напрежението сред ръководителите и основните изпълнителни шефове нараства; връзките сред шефовете и изпълнителните екипи от ден на ден се скапват. Вероятно не е изненадващо, че процентът на мандат измежду основните изпълнителни шефове е намалял внезапно – от приблизително шест години измежду фирмите от S&P 500 през 2013 година до 4,8 години през 2022 година
Кой би желал да бъде основен изпълнителен шеф през днешния ден? Всъщност към момента има постоянен брой лица, които се стремят да доближат върха на обществено записаните компании. Много може да са стратегически мислители, които са амбициозни, далновидни и естествени водачи на хиляди хора; да бъдеш избухлив нарцисист оказва помощ да стигнеш до върха. Ескалиращите финансови награди сигурно също са привличащи. От 1978 година до 2022 година заплащането на основните изпълнителни шефове в Съединени американски щати въз основа на осъщественото заплащане е повишено с 1209 %, като се поправя инфлацията. Това е много над 932-процентовия растеж на S&P 500 за същия интервал и 465-процентовия растеж на приходите в най-хубавите 0,1 % от печелещите. Средното годишно заплащане на американския служащ се е повишило с нищожните 15,3 %.
Култът към изпълнителния шеф, който преобладаваше през 90-те години, продължава да съществува. Но в днешната комплицирана среда бордовете биха създали по-добре да основат по-разпределена конструкция на върха, с цел да разпределят риска и отговорностите. Компаниите би трябвало да се стремят към мощен изпълнителен екип с допълващи се набори от умения. Това може да бъде изключително потребно, в случай че би трябвало да се случи непланирано заместничество. Персоналът също може да го избра.
На собствен ред бордовете би трябвало да бъдат по-ефективни съветници и надзорници на рисковия профил на компанията – от стрес проби и обмисляне на сюжети до схващане по какъв начин рисковете се преплитат. Те би трябвало да се осведомят по-добре освен за това по какъв начин събитията с черния лебед могат да обиден бизнес модела и тактиката, само че също и за структурните промени, от енергийния преход до изменящите се обществени правила. Външен съвет може да бъде решение; консултантите са подготвени, като постоянно начисляват солидни такси. Бизнес водачите обаче би трябвало да внимават да не разпореждат мисленето си на външни реализатори.
Всичко това е належащо освен за подкрепяне на основните изпълнителни шефове, изправени пред все по-невъзможни работни места, само че и за предотвратяване от свръхмогъщия началник, който може да има неправилна религия в личната си безпогрешност. Но за тези, които се стремят към тези висши функции, посланието би трябвало да е следното: поемете работата на собствен личен риск.
